уебкафе

21.2.11


Чувам диханията на самолетите, в 9:03 сутринта. Последната ми глътка от първото кафе замирисва на пудрата ми, на неоправеното ми още легло и ден, наситен с очаквания.

Работата ми e свързана с мечтания. Имам много време и място да мечтая какво би станало, ако...

бях по-смела
бях по-нахална
бях по-дебелокожа

ами ако изведнъж сбъдна мечтата?

Блогърите добре се покриват в своята blogger/ wordpress обвивка. Произвеждат неща, изкопирани от други блогъри, защото им харесват безнаказаните работи. Плагиатстват патенти, метафори и други такива, за да могат да достигнат същото емоционално изпразване в своя онлайн редактор. После ги наричат вдъхновения.

Много хора минават от тук, но не се застояват, защото навярно съм твърде непоетична или твърде реалистична, а това, както знам е грозно, истината има глава на Медуза и пипалцата й шибат ранимите им личица.

За всеки блог си има хора.