пиша, следователно съществувам

9.2.11


Аз съм горда собственичка на първата си корица за списание, юхуу, танц на победата. Лицето е на Луиза Григорова, текстът е от мен. Поговорихме си преди известно време с нея, Луиза е суперточна, Луиза е пич. Пък аз съм медиатор, суперяко, нали! Не знам още колко пъти ще имам подобни поводи за радост, ма нали човек не трябвало да забравя откъде идва, та и аз сега си записвам, за да не забравя.

И не, не съм журналист. Ненавиждам да взимам интервюта.
Аз съм ФИЛОЛОГ.
Т.е. обичам думите.
Освен това съм много готина .

Сънувам аз как трябва да играя на сцена. Отело или Хамлет. Едно от двете. Не си знам текста и това е едно от най-ужасяващите неща, които съм изпитвала. Срам. Опитвам да изтършувам съзнанието си за някакви реплики, но нищо не помня. В Народния мирише на прах. Окей, окей, трябва да се сетя за нещо, по памет- от часовете по ренесанс. Няма! Обръщам се и съобщавам на Деян Донков с погребален тон, че не мога да се справя, че гласът ми не се чува, че просто се излагам и трябва да започнат без мен. Той разбира. ТОЙ е със същата шапка като от корицата на EVA. Лепва ми една разкошна целувка с език и после изчезва в праха на съня.

Междувременно водя борбата с тестяното.
Текстът ми за webcafe е сравнително ок, трябват още 1000 знака. мъка.
Не съм изгледала ни един филм, щото съм заета да обвинявам мъжа си в тъпи неща, в които би го обвинила само една ревнива и тъжна жена.
Гардеробът е просто разхвърлян, но не и изхвърлен.

Старание му е майката.

Понеже сладката Ася си счупи ключицата и е в болничен и в някакви странни тиранти, които болезнено й изпъват раменете, сега ще трябва да се науча да конвертирам трейлъри в някакъв странен формат. Че к'во, аз се научих да слагам лайк бутони, go figure. Едни трейлъри ли няма да конвертирам. Аз съм своят ашрам

и

искам да кажа само едно: ЕНДОРФИННННННННННН.