не съм сама

21.1.11

Постмодерността налага да носиш къса пола и изправена, да четеш книга в трамвая. Ако имам кола, няма да е същото. Ще съм доста по -нервна. Не, изобщно няма да ми е хубаво да карам малка тойота, ще бъде ужасно.

Изпращаме сладка колежка, която напуска (мразя думата колежка, то всъщност няма такава дума). Поплаквам. Плача си и пия чай с мляко. Не, не искам вино. В последния месец всъщност нямам празна вечер. ВСЪЩНОСТ този петък съм сама, сама, сама. Давам си обет, че трябва сериозно да намаля виното. Трябва да намаля нуждата от вино. Фърн Котън тържествено дава такъв обет в ефира на radio 1, че няма да пие до brit наградите. Понеже снощи се оляла. Мда...

Тъпча се с pink martini, но не в чаша. Ей сега ще се натъпча с още. И ще се представям как пия вино и как не чувам скърцането на наближаващата зима. Този петък съм френски филм и млечна салата. Валери го няма, той е зает да става сомелиер. Валери е квинтесенциален. Това, което не ни убива, не ни убива.

credits: here