вярна на оригинала

23.1.11


Рядко си позволявам филмова критика тук. Налагало ми се е да пиша рецензии покрай работата ми, не са лоши, но в никакъв случай не са меродавни. Обичам европейско кино и това май всички го знаят. Ей сега си догледах Copie conforme и съм в нещо между шок, страх и възхищение. Това е филм, който е добре да бъде видян от всички хора, на които им предстои брак. Нечовешко разголване на двойката, много естетско и фино. Иронията с изкуството върви през голяма част от времето, на моменти почти чувам ах-ванията си. Във филма няма музика, има Тоскана, чудовищни в простотата си диалози и очите на Бинош, вперени в непознатия. Аз искам да кажа, че както и да го разбере човек, ще е прав. О, да, вярно е с оригинала.

Междувременно разтягам всички останали мускули, които не ме боляха вчера. Намирам нови места по себе си. Бедрата ми могат да лютят, сега знам. Релаксирам като докосвам прасците си с чело. Всичко се изпъва като тетива. Потта се стича по гръбнака ми, а очите ми се фискират в снега и момичето с термо сетче. Тя тича много дълго, а се заклевам, че е по-мъничка и от мен. Защо, за бога, й е термо екип?! И защо носи очна линия в залата? Фокус-бедра.

Сутринта докато пиех кафето си, се сетих за всички хора, момчета и момичета, които съм наранявала. Слави казва, че имам способността да се държа много мило с всички, с които съм била близка. Доста съм изритала от живота си. Да, имам съжаления за някои от тях или по-скоро за факта, че се развихме неравно, започнахме да виждаме отвъд малките си орбити. Съжалявам, че съм толкова категорична в решенията си да късам с хората.