увеличение

29.1.11

She isn't my wife, really. We just have some kids. No, no kids, not even kids. Sometimes, though, it feels as if we had kids. She isn't beautiful, she's... easy to live with. No, she isn't. That's why I don't live with her.

Филмът е твърде театрален, дори повече от Дневна красавица. Някаква изнасилено фотографска атмосфера и едни изнасилени клишета. Всъщност може след Фотоувеличение да са се заформили като клишета, да. Млад фотограф, минаващ за опасно секси с прилепналите си БЕЛИ джинси и бебешки красиво лице. Всички девойки немеят пред изкусителния му занаят. Стандартно фини ръце, стандартно изречени думи от типа "прекрасна си, точно така, да, да, това е!" и стандартно привличане към неподходяща жена. ФотоуВЛЕчение. From the sublime to the ridiculous in the blink of an eye.... Толкова за Антониони. А, да, финалът с мимовете е доста добър.

Прекарвам час и половина в залатаа със секси човек, който ми обяснява коя част от ръцете си да натоваря, как, плюс нагледно показно кое мускулче как се разтяга. Благодаря.

Следобедът с Диди и Марина изпълва съдържанието на израза quality time. Гледаме бокс-офис филм, ядем пушено сирене и поливаме с домашно вино. Говорим доста. Говорим! След отшелничеството последни 2 седмици имам чувството, че произвеждам думи.

Сега е време за Фелини и още от любимото ми старо кино. Колкото по-прашасало, толкова по-добре. Усещам, че съм много, много здрава. По-скоро непоклатима. Аз съм една мъдра крава, безкрайно свещена, тежка, непоклатима. Облягам се на себе си. Тежа, тежа...