малка история на специфичния глад

21.1.11

Апетитът ми за люто и кисело ме сграбчи през последните дни и вече страдам, когато не мога да се опаря с яденето. Стоя пред щанда за "зимнини", както ги наричам, в Била и очите ми стават колкото трилитров буркан за туршия. Пукани чушлета! Чушлета с неназовими имена. Печена капия, КАПИЯ, с много оцет вътре. Само киселите краставички не ме блазнят. Иначе бих си отворила и бурканче каперси и бих ги нагънала на секундата. Мигам, мигам, грабвам чушлета-рибки, както ги нарича баба ми, и отивам за лакочистител. После толкова се засрамвам, че се връщам и поставям чушките обратно на мястото им. Насочвам се към маслините и купувам такива с пикантни подправки.

Със Слави изяждаме всички до една, а след това изпиваме всичката софийска вода.

Симптомите напомнят фалшивата бременност при кучетата. Когато не се обебят, докато им е време, тялото им възприема "бременна" тактика и почват да ги мъчат депресивни състояния, подути коремчета и цици, раздразнителност. Кокерът на Жана беше така преди 2-3 лета, спомням си, че Тара МИСЛЕШЕ, че е бременна.

Докато чета Биография на глада, изпитвам глад почти перманентно. Изпитвам и всякакви други нужди почти перманентно. Вътрешно дебелея с мисли тежки, колкото мен. Исканията ми са обратнопропорционални на размерите ми. Невъзможността да случвам нещата бързо и лесно ме бърка ужасно.

Сънувам как съм сред оцелелите от някакво крушение. Нося се на нещо като подвижен кенеф, който се казва Happiness. Наоколо-тюркоазен океан. Красота. Изведнъж кенефът се понася в небето и виждам океана с птичи поглед. Летя в тоалетна, наречена Happiness! Виждам танцуващи делфини, които се приближават до мен като на 3D кино. Лек уплах. После внезапно се озовавам в нещо, за което знам, че е кино Влайкова и ям от манджите на бабка. Вкусни картофи на фурна с лют червен пипер.

Ох бе....