Време разделно

19.1.11


Януари ми създава измамното усещане за пролет. Замислям се, че когато се завърне вече завинаги, отново ще е в Страстната седмица. Тогава, когато година по-рано ни се случиха огромни вътрешни битки. Чувах как се чупят чувствата като костици. Сега толкова не мога да дишам без него, че поглеждам към предишния си живот с високомерие.

За прощалното ни питие той ме води в кубинския, защото знае, че там винаги си изкарваме готино. Там не мога да се мръщя или да го гледам като в аниме. Дават ax men по history канала. Цигарите ми свършват като безплатни минути. Приличаш ми на гимнастичка, като си прибереш косата. Ушите ти допълват съвършенството. Разнежва се, когато ме разделя от себе си.

Струва си разболяването, защото всяка вечер спя гола до него. Струва си и пукнатият fondue set, защото счупеното носи щастие. Струва си и четиричасовият Полет над кукувиче гнездо, защото през цялото време кихам и си духам носа до най-топлия мъж.

Когато се разделям с някого ставам ужасна. Внимавай, да не настъпиш змията по Морфов. Никой не може, дори и да иска, да ми отнеме естетиката на тъгата. Очите ми потъват навътре. По-добре да съм зла, но не и да плача. Последната ни целувка има вкус на кафето по езика му и на моя бяс по пълнолуние.

За последно, казва.
Небето има специална пропускливост за хора с крилa на душата.