Дерейлиране

11.1.11

Събуждам се ужасно крива, защото знам, че целия ден ще прекарам без него. Гърлото ми е пресъхнало, косата ми е навсякъде, гола и сърдита навличам дрехи, които принципно не искам да нося. Няма ми го кафето. Какво е това?!

Разболявам се, защото тялото ми започва да тъгува по предстоящото до скоро.

Идва да ми донесе нурофена до офиса. Целува ме и казва, че дори болна съм хубава. Толкова искам да се настаня в скута му и да го прегръщам до края на живота си. Усещам, че времето е вече преполовено. Вчера Йоана ми прати тескт за времето, са шибаните телесни отсъствия. Когато дълго време не виждаш обекта на своите желания, той започва да ти липсва дори когато е с теб. Абе липсва ми!

Идете да гледате Средиземноморска диета и нахранете сетивата си. Дава усещане за глад и ситост едновременно. Влияе и на либидото. Аз сега не мога да се откъсна от него, не мога, не мога. Мислите ми са немои вече. Нямам собствена обвивка, нямам нищо, което с радост да нарека мое. Прекрасно и трагично е. Без гордост и предразсъдъци. Аз съм cow and chicken, особено първото. Това е моето нормално обичане.