не мога да пиша сега

10.1.11


Сменил си е парфюма- сега е с нещо vaguely sweet на Givenchy и искам да му го взема. Става нетърпелив, когато шофира повече от 4 часа. Огладняваме бързо, защото хабим доста енергия по съзерцание един в друг и по честота и интензивност на докосванията.

Вечерта с кумовете е прекрасна както винаги. От тях винаги си тръгвам с нещо за четене. Избрахме ги, защото искаме да имаме тяхната енергия като двойка. Прекаляваме с виното, с шоколада и сирената, говорим за септемврийското ни пътуване до Испания и за нещата, които искаме да ни се случат.

Много е готино той да ме води и да ме взима от работа. После да се разхождаме заедно, да гледаме обувки, да си купим билети за някоя постановка, да ядем суши и да няма край. Сушито стана нещо като храната на нашата връзка- суши за всяко начало, за всяка раздяла, за всичко, което ни свързва. Не мога да пиша сега. Прекалено щастлива съм.