25.1.11


Да, снощи стоях до близо 1, защото не можах да откъсна очи от брилянтния Колин Фърт. Фингърс крост за номинация за Оскар!

Междувременно животът ми потъва в нещо като подводие. Там е глухо и светлината не достига. Обяснявам си го с януарските ми mood swings. От 4 дни се опитвам да напиша 4 текста, които трябва да предам до 28, но волята ми е като на пеленаче. Дори в мрежата вече не ми е интересно, нищо не ми е интересно, иска ми се да съм като Гери- никога да не съм изпадала в такова състояние. Слави работи до късно и вечер оставам сама. Действията ми са роботизирани и не усещам кога ям, кога пия, кога се смея и кога спя. Безвкусно е.

Сънувам плавателни съдове. Първо съм на огромен кораб, който ме води към страна, от която няма да се върна ужасно дълго време. Отново безнадеждност. Умирам от скука на кораба, затворена съм в ламаринен ковчег без право на завръщане. После изведнъж се превръщам в туркиня и с двете ми сестри трябва да се качим на малка гумена лодчица, привързана за кея, която да ни отведе на поредния кораб. Лицето ми не е моето, нито сестрите, нито майката, която целувам за сбогом. И защо съм туркиня?!

Слушалките ми са метнати на ушите, Аксел Ред ме води през вторника. Всичко е киша.

на снимката: Axelle Red