Момичето vs жената

8.12.10

Разбирам неща за себе си без да очаквам, че мога да пропусна някакъв детайл от личността си в минутите на щателна самопроверка. Казват ми, че се вторачвам в косите на хората без дори да зная, че го правя. Не знаех, че имам комплекс красива коса. Имам комплекс красива коса. Не зная защо. Или поне си мисля така. Ранената Венера размахва плахо бяло знаме и купува боя, за да прикрие комплекса си с русо.

Мислено поширам круши и меся ароматен хляб. Реално вечерям сама нещо притоплено набързо. Утробата ми се свива все по-често- никоя храна не може да задоволи глада за живот. Представям си снимка на мен и детето ми- аз, с буйна коса и къси нокти, и беззъбото бебе с мъгливи очета в прегръдките ми. Виждам портрета на набъбващото семейство в главата ми и мислено му поширам круши и меся ароматен хляб.

Раят в бебешкото вратле.

Мъжът, когото мога да придърпам към себе си, когато е студено.

Разбирам неща за себе си. Не ми стига пространството, няма достатъчно прозорци за отваряне и когато съм натясно влизам по-навътре в себе си.