Pray silently

15.12.10


не разбрах дали каза нещо, ударих се в дебелата стена мълчание
почнала била да се втърдява още преди седмица
когато падна и студът/ отегчавам се

познавах всичките мъже в живота си, докато още бяха
умни и и възпитани, докато бяхме интересни и
не знаехме мръсните си ризи наизуст

сега сънувам, че не хващам влакове, че ми изтича
кръвта и че не мога да крещя, когато трябва да викам
и това е сън до осем и тридесет и пет

запушвай си ушите всеки път, когато не ти стиска
да чуеш колко прави 7 плюс още малко
мъжете миришат на "после"

посинях от отрицателни частици и срязах пъпната връв
на дебелия слой обещания, с които бях залята
до утре, до после, завинаги