No comment

7.12.10


Възмущението се ражда в липсата на запетаи и на точки там, където логореята вирее. Хора ми се извиняват с нападки за това, което са. Оправдават своя безконтролен словесен бълвоч с измислена и натаманена нормалност. После ме цитират в изкривени статуси, което значи, че съм достатъчно добра, за да бъда цитирана.

Аз съм достатъчно добра, за да не поглеждам мнението на хората, които, както беше казал Сартр, са адът. Хората, които вече не са ми "почитатели", щото в "моя блог аз съм Бог" (Милена Ф.) и не издържам малоумия. Хората, които не понасят фактите да им дишат в лицето. Хората, които сами си правят фен страници, сами харесват публикациите си, сами си ги коментират, сами не могат да излязат от кутийките си скапани, кибритени. Хората, които коронясват самоличността си и после я принасят в жертва на зяпачите.

Възмущението ми се ражда там, където някой някъде не млъква. И докато има ХОРА, които с една самичка дума правят гениалност
без патос, без 13 удивителни, без да се старят,
ще има хора, които ще се спъват в своето безсилие. Амин.