Lигlа

19.12.10

Стоя, гледам и рева като кокошка. Рева на филм за жени в пмс. Късам се от рев. На клишета. И италиански очи. Също клишета, но дяволски добри. Познавам ги. Имат тъмни мигли и са достатъчно светли, за да можеш да се оглеждаш тях. Но никога не виждаш отвъд тях. Продължавам да рева.

Осъзнавам, че почвам да разбирам италиански. Даян Лейн има най-якото тяло, ама не е за тоя филм. Иначе и нея я лазят калинките. Дозата калинки и италиански очи ми идва в повече, получавам ударна инжекция флашбеци и продължавам да рева.

След като написах доста прилично ревю на Туристът и се офилмих тотално за деня, смятам просто да изпадна в тиха кома. Тиха нощ, свята нощ.