justice sucks and swallows

20.12.10

Червени линии прорязват склерите ми по пълнолуние. Снощи спах наполовина. Традиционно и венците ми кървят.
Знам думата склера от един от бившите си, ето че имало смисъл да го познавам.

Сама съм като лунния търбух. И кръгла от очакване за случка да пробие скуката. После звъня на една пиарка да ми уреди едно интервю, на което се надявам да се радвам в края на януари. Пиарката не е сговорчива, но аз съм мила и добра. Ок, ще се чуем в края на седмицата. Продължавам, сама, да се взирам в мерките за сигурност (и изолация), които си налагам. Алени знаци забранено ми махат отвсякъде, махат на хората. Не са ми приятни, хората са създадени, за да осъзнаваш колко по-съвършено е да си сам с добре селектираното си обкръжение.

Прочетох най-ужасното нещо в блога на МФ- някакъв човек не могъл да се прибере за сватбата си, понеже бил заседнал на Хийтроу, а нищо не може да ужаси англичаните повече от 10см сняг. Обират mince пайовете от теско и се затварят вкъщи. Преди това затварят Хийтроу. Човекът не могъл да ожени бе! Келеши.

Поне е имал това желание.
Бил е спрян само от severe weather conditions.

A някой ми казал нещо за смисъла на живота, а съм го шибнала.

credits: Дюма, Граф Монте Кристо, сещай се защо