Honey

13.12.10

Дните имат зъбки, бели бисерни острилки, с които ме пробиват и ми се присмиват.

За мен той е най-точно медно-медено-млечно цветен. Измислям нов цвят, наречен на кожата му. Като ни погледнеш сме като другополовия вариант на другия. Никога не сме красиви, просто светим многокаратово.

Обичам всичките му чифтове бели кецове. И всичките му якета от естествена кожа. Кафето е различно, когато той ми го прави. Веднъж се събудих и цялата стая беше в лепящи се листчета с моето име.

Загубеното време никога няма да бъде възвърнато, нито аз-овъзмездена. В моментите, когато вече няма да светя толкова многокаратово, той обещава да съм още по-светеща. Аз искам него, само, само него.

Елин Рахнев написал Канела-та си с няколко разгънати метафори, с няколко бадемови цвята и мигли. И всяка е различна, никоя канела не се повтаря. Тежка буца замръзва на гърлото ти от толкова обич. Както замръзва, когато слушаш Адел. И тогава си казваш, че не е прекалено да обичаш някого толкова много пъти. Всяко обичане те оставя по дантелени гащи пред хората, но както казва Ина- Аз твърдя: само ние се обичаме/ само този път./ Другите да си намерят дума..