Муза

18.12.10


*Благодарности на Гери, която изкара текста ми на бял свят и на Теди Кацарова, която беше медиатор.

Ако не бях безумно влюбена в Ирландия, никога нямаше да свържа никнейма ти в чата преди 7 години с митичния келтски герой, който си представях, че стои зад него. Нямаше да напиша „здрасти, как си” и мирк-ата ти да засвети, сигнализираща любовта на живота ти. Чудесно е, че ни свърза точно Изумруденият остров и че точно там ми предложи да стана твоя жена. Ако не беше Ирландия, аз и ти нямаше да сме ние.

Ако не беше ти и крилата, с които ме закичи, нямаше да си татуирам фея, нямаше да мога да летя така, както умея сега, щях да съм просто онова зубърче със зелка вместо коса и шестици по всичко. Нямаше да разбера, че харесвам 105 стилове музика, че чета всичко , но важното е да е отзад напред и че изпадам в транс от европейско кино. Нямаше да знам, че имам толкова прозорци пред себе си и един ключ за всички. Теб.

Ако не беше свикнал с мен в един момент от живота ни, аз нямаше да разбера, че спокойствието е вредно за връзката, че сексът е по-як без любов и че кашкавал се панира с брашно, яйце и галета. Нямаше да губя по една обеца всеки път, когато те губех. Ако не беше толкова непоклатим, аз щях да съм едно наивно момиче, което вярва на чужда поезия без да съзнава, че в рими най-лесно се лъже. Ако ме беше оставил, когато съм заслужавала да ми нарисуваш мишена на гърдите и да ме застреляш със синьото в очите си, тогава щях да съм просто проекция на всичко, което е можело да бъда.

Ако не беше ти, щях да си мисля, че колкото повече мъже имам в леглото си, толкова по-готина ставам. Сигурно никога нямаше да знам, че да имам кафеви очи е прекрасно, че зъбите ми изобщо не са криви и че стъпалата ми са изящни. Нямаше да ме има, ако теб те нямаше, защото нищо нямаше да е същото и щях да гния в някаква средностатистическа дупка с обикновени хора край мен и още по-обикновени интереси. Заради ТЕБ съм аз, "понякога съм бяла и добра", понякога съм просто многоточие с удивителен накрая. Мечтая да се носим върху сал, да ни напича слънцето и тук-таме някакво вълнение да ни хвърля в бързея на времето, да се люшкаме без пояси, да гълтаме вода, но накрая да се усмихваме задъхани, блажено оцелели. Нямаме нужда от приказки, сами си довършваме фразите, четем си мислите с поглед и погледите със докосване. Ти си крем-брюле със захаросана коричка, отгоре си твърд, отвътре-сладко-кисел. Не мога без да зная, че ти знаеш, че аз зная, че без тебе аз нямаше да мога да пиша.