четвъртък

23.12.10

Книжката за Боги може и да отпадне, всички коледни писма на Феликс са изчерпани, а продавачката в Orange ме порицава, задето не съм отишла на пазар в събота, щото тогава се изкупило всичко! Абе да! Замислям се да му взема ли статив за рисуване, после решавам, че е прекалено грамаден, после се ориентирам към игрите с думи, после решавам, че закъснявам за работа.

На спирката, докато се опитвам да чета, се разрязява ултра-мега-селски скандал между гнусна тийнейджърка с космати ботуши и продачавка на вестници. Когато децибелите надминават допустимите според ХЕИ норми, чувам, че нещото заявява, че е на 14 и никой не може да й затвори устата. След което заявява пред всички, че лелката е тъпа като пача, а лелката се разстройва и почва да вика още повече. Гмеж, паплач и яко тупалка от ранно утро.

В автобуса продължавам да чета и две девойки са се пооблегнали на седалките и споделят слушалките на един айпод. Спирка. Тишина. И какво разцепва тишината? Бясна чалга от айподчето, мацките си довършват дрямката на суперусилен кючек. Честито. Чудя се колко ли мухи се надпреварват коя по-бързо лети в главите им.