Огън по време на зима

Пффф, сърцето ми след малко ще изстреля ракета през гърдите ми. Шварц, нес, еспресо и сладурската кафе-машина, подарък от фирмата, в любимото ми червено. Снегът се стапя под натиска на горещото кафе. Топло е, усмихнато. Време за госпъли, от които се размазвам на щастлива каша на стола си. Всъщност, слънцето е в Стрелец, луната- в Овен и огънят е полял всичките ледове наоколо. Довечера за пръв път мой текст ще стигне до жива, офлайн аудитория, довечера ще е фирменото ми парти, довечера ще направя косата си специално да пасва на приповдигнатото ми настроение, довечера ще заспя утре, а "утре" утре съм на скрийнинг на Туристът.

Какво като не ми говориш и като единственият ти епицентър е личният ти интерес? Да не мислиш, че ще си прережа вените? Повтарянето на думи не е като повтарянето на грешки. Нали?

И какво от това... Питат ме какво искам за Коледа. Какво... Искам да имам дете. И какво от това. Нали желанията са желания, когато са несбъднати. Тази Коледа ще си помечтая в условни изречения от втори тип.

Най-очарователното на този ден е, че съм сама в радостта си и мога да я посрещна с цялата й сладка тежест. Сърцето ми не ме оставя да помисля, че тялото ми не е най-добрата ми компания за зимата. То удря, малкият барабанчик, толкова е диво... така лишено от гордост и предразсъдъци. И по случай рождения ден на Джейн Остин ще завърша с любимия цитат на Диди, друга забележителна Стрел-ка:

but a sanguine temper, for ever expecting more good than occurs, does not always pay for its hopes by any proportion of depression. It soon flies over the present failure, and begins to hope again.

Hope again, dear readers!