Предколедно

9.12.10

В тази история съм опънала млечния път помежду ни и к'во от това, като сме алергични към лактоза и към връзки, които да ни вързват. Нощем ми миришеш на бадеми и се сгушвам в твоята неясност, за да пусна корени в съня ти и да си построя къщичка в мрака. Дай ми да се хвана за някое сладко обещание, щом не мога да се задържа на върха на езика ти, нека се задържа на ръба на търпението.

В идеалния случай се събуждам от изщракването на филийките в тостера, слизам по стълбите и те виждам пред себе си. Поднасяш чаша кафе в ръцете ми, а аз те поднасям в живота си необратимо, синестетично и категорично. Не отивай там, където обичаш да бягаш. Постави ме завинаги на първо място и ми позволи да прилепна към липсите ти. Домът е там, където е сърцето.

Остана ми само една клечка кибрит и едно коледно желание