литъл лидъл пийпъл

13.12.10

Яна Маринова и перфектните й прасци водят рекламата на Lidl в Стъклен дом и стерилния апартамент на Сияна. Елена Атанасова в профил и налудничавото жълто на Lidl. Всичко е пари, евтини наденици и душ-гел с аромат на автомивка.

Не мога да повярвам, че хора се трепят за лидълски банани. Не мога да повярвам, че все още келепирът кара света да се върти. Смешно.

Говорим със Слави за душата и егото. Разбира се, че душата е неспособна да филтрира гадостите. Само на егото му присядат, то ги връща, отново и отново. Душата няма общо с брътвежи, обвинения и комплекси. Егото е.

В трамвая получавам видение как давам на 3-годишния си син парче грюер и зрънце грозде. Нямам 3-годишен син и не ям грюер и грозде всяка вечер. И аз като съм била на 3 никой не ми е давал швейцарско сирене. Защо във видението си не му дадох краве Маджаров и къс сушеница? Щото егото ми е колкото Плутон и дори във фантазиите си съм надувка. Ама имам топки да си го призная. Докато хора, които се бият в гърдите, че живеят а-ла-франгата и пъпът им е хвърлен в Uno, с лекота се редят на опашки в Lidl за евтинийка. О, да, ако можеш да вземеш 2 на цената на 1 е мноооого по-добре, отколкото 1 на цената на 2. Стипците ме ужасяват. Стиснатостта за портфейла е точно копие на стиснатостта извън него. Стискаш си парите за какво? Да си ги вземеш в гроба? Да направиш нещо смислено? Да си купиш gtr? Да притежаваш без да изпиташ никакъв.... вкус?

Смешно е.