Сняг

10.12.10


Русото ми пребледнява от ужас пред зимните перспективи за кома.
Шумът на монети храни гърлата на гладните ми очи.
Ръцете ми нямат какво да прегърнат, тела остават без ръцете ми.
Пистолети прехвърчат пред паравана на плиснали спомени.
Застреляй натрапника! -рече рациото и затръшна вратата.
От недрата ми излизат дневниците на записаните ми желания.
Вестоносец спря залисан пред съня ми и каза, че е рано още за камбани.
Виждам разширени копия на себе си, с разтворени зеници и
в празнините изливам всички хубави думи, които зная.

Лошите съм запазила за друг.