4 дни до началото

27.12.10


С кръстниците ми прекаляваме с облите чаши някъде до 23:30. Разменяме си живи очи, пълни с познаване и опит. Дават ми едно списание, една книга и ми подаряват секси чаши с червенокоси нимфи. Смеем се на някаква книга с еротични масажи- мъжът прилича на извадка от некерман, а жената напомня на Софи Марсо в Отвъд облаците.

Зареждането с човешка енергия, не компютърна, е приятно декемврийско усещане. Целувам родителите си по 20 пъти на ден и не ми стига. Планувам двойна доза спорт за днес-малко йога и малко тае-бо. Чета Алкохол най-накрая и за пръв път не разбирам. Мъча се да чета неща, за които знам от самото начало, че няма да разбера. После хващам Карабашлиев, макар че след Марлоу и Милър, трудно мъж би ме трогнал. А после ще си лакирам ноктите в розово.

Сънувам неслучили се разговори. Целувка без бъдеще. Странно е.

Прекрасен ден ме очаква. И живот.