2010: go hard or go home

27.12.10


Януари 2010: безизходица не е подходящата дума. Температурата е около -20, страст на кристали. Почнала съм някаква работа, която ми коства повече, отколкото ми дава. Недоволствам, ходя по интервюта и повтарям грешки. Губя обеца след обеца, изпращам и посрещам. Отслабвам с 2-3 кг.

Февруари 2010: боядисвам се от руса черна. Отрязвам си бретона и около 8 см коса. Изпитвам нечовешка ревност и яд към празнуващите 14 февруари. Има червено вино, винаги.

Март 2010: мразя мартеници. Отивам на интервю, където фактът, че съм работила с indesign се оказва решаващ. Идва Катрин от Англия, открадват й шапката на една трамвайна спирка, аз потъвам от срам. Пита защо сервитьорките в хепи са с толкова къси поли. Получавам работата и почвам да се отлепям от старото си, охолно и самодоволно аз.

Април 2010: Великден. Тоталният край на една страст и пълният ренесанс на друга. Не постя никога. Тъй като съм повторила една грешка, повтарям едната си татуировка. Знаците ще ми изкарат очите, макар че го признавам не без тъга. Мъчно ми е, че постъпих като....мъж. Стъпвам леко с балетните си пантофки, но тежа колкото малкия оловен войник.

Май 2010: почвам да изрусявам отново. Баси, не помня май.

Юни 2010: най-якият рожден ден. Motto, прекрасно вино и най-яките хора. Най-най-яката изненада, сълзи, скачане по гащи в 12:05 пред вратата.

Юли 2010: Ирландия! Предложението по пълнолуние на самотния залив, студът, пръстенът, соленият плач. Щастие, измерено в нещастие, обратна пропорционалност. Слънце, секс и суши. Аз и той, по-често голи.

Август 2010: скука, скука, почвам да пиша различно, почвам да пиша. Кризите ми зачестяват- мрънкам, недоволствам, пръхтя, пиша лоши неща, ама хубаво.

Септември 2010: сънища и луни ме преследват. Станала съм толкова чувствителна и хормонална, че имам чувстото, че ще родя някоя горгона или триглава тъга. Още се разхождам по къси панталонки и златна кожа, но отвътре съм гадост и чернилка.

Октомври 2010: 7 години отвъд облаците. А не беше ли вчера? Протягам се и той е там. Купувам булчинската си рокля.

Ноември 2010: демокрацията ми от Габриела. Падането на Габриела. Габриела умира, така както се е родила, неизвестна и прекрасна. Написах й неща, тя е моят черен лебед. Прекрасно е да си това, което тя не е. 9 зайци, книгата на годината.

Декември 2010: затварят шибаните летища в Англия, купувам втори билет, губя парите от първия, кацам на 30-тата му годишнина, усмихната и изнервена като шизофреничка. Мразя да летя, мразя английската параноя по сигурността. После ставам на фондю в прегръдките му, той е там, аз го дишам, той е мой. Брадата му ми говори. После ми оставя следи по вътрешната страна на бедрата. Щом съм насинена, значи съм добре.

Извод: пипнах свободата за опашката. Не без чуждо страдание, не без моето лично, но това усещане е твърде свойско на човека, за да бъде пренебрегнато. Бях много здрава, навярно защото е трябвало духът ми да преболедува. За догодина няма да си пожелая нищо, така съм сигурна, че ще се случи.