Ентусиаст

14.12.10


"Блоговете са лични политически некоректни медии. Ако там човек сам се цензурира, означава, че наистина е не-свободен." Милена Фучеджиева

Преди време, когато Milla MicOff спря коментарите в блога си, се позачудих защо. Разбира се, и там имаше навлеци, имаше хора, които влизаха само и само да я ругаят, други, които просто обичаха да чуват собствения си глас. Спря ги, защото изведнъж се оказа, че мястото, където можеш да бъдеш себе си е пренаселено от чудати интернет извадки, които наричат коментарите си опити за комуникация.

Държа книгата на Милена в ръцете си и се удивявам на способността на някои писатели да пишат въпреки разстроеното обществено мнение. Реших да пренебрегна статистиката и чуждата позиция, защото вярвам, че ми пречат да създавам качествени текстове. Естествено, не мога да се сравнявам нито с Мила, нито с Милена, нито с други великолепни машини на словото. Но искам това да е мястото, където никой няма да ми казва, че съм луда, че съм проста, че съм комплексирана, вманиачена в образа си и т.н. За подобни изказвания има webcafe, а там текстовете си не ги чета.

Осъзнавам, че често пъти тук попадат крайно чувствителни и социално кастрирани хора, на които толкова им липсва живата връзка, че оправдават патологиите си със сълзливи словоизлияния. Бррр. Представи си катерица с боксови ръкавици, скача да те прасне, ама е толкова мънинка, че само те напушва смях. Та, вече толкова искам да пиша за личния си кеф, че не ми пука кого съм разплакала, кого съм разсмяла, кой ме е поругал на майка и кой на татко. Ако някой истински се интересува от нещата ми, ще намери начин да разбера какво мисли. Разбирай тест за фенство или вдигане на летвата. К'вото е, няма значение. Аз още съм тук.

Утре май на четенето на Гери ще има и мой текст. Приятна тръпчица. Няма да присъствам, за да чуя отзиви, но все ще се намери някой "доносник".

Желая ви творчество и умереност!