vocem meam

8.11.10

Уча се да се примирявам с това, с което някои се гордеят. Тъпотията. Хора правят фейсбук профили на бебетата си, вкарват ги в конкурси за красота, изтипосват нищо неподозиращите им личица пред злите очи на зяпачите, гордеят се с постиженията им от последната страница на седмичните вестници, а не осъзнават как това е поредната храна за тяхното его. Децата нямат глас, никой не ги е питал, нямат идея как хиляди погледи се вторачват в тях и ги обсъждат, при това не винаги с добро. Лишаваме ги от избор още от люлката. И това аз наричам най-върховната тъпотия на света. По-страшна сила от егото няма.

Интелектът се простира от това дали знаеш колко и кои са гаджетата на Владо Карамазов до това да цитираш неща, за които бегло имаш представа, но изобщо не можеш да вкараш в контекст. Интелeктът може да значи да си родолюбец без да си разбрал нищо за останалия свят. Представете си го като да казваш, че обожаваш ескарго и скаморца без никога да си ги виждал дори на картинка.

Красотата е оранжево-кафява, със сини лещи и с прилепнал топ, който не дава съмнение относно пола ти. Освен това е отражение на гореописания интелект. Странно защо никой никога не е питал Николета Лозанова за любимата й книга. Аз я знам коя е. И вие я знаете. Някак си не се вързва да питаш "красива жена" такова нещо.

Ей такива работи ме смущават на 8 ноември, в бунтовното време навън (прекрасни ветрове, довели миризмата на труповете на листата).

Mоят глас е един. Truth is in the eye of the beholder.

Снимката е от eatourbrains.com