They talk sh*t about me II

17.11.10


Опасявам се, че за да не чувствам тежестта на чуждото мнение, трябва да спра да пиша. А това би довело до забравяне на инстинктивните ми нужди. Спамъри, стокъри, хейтъри, комплексари, тъпанари, полу-развити ментално хора, отегчени хора, хора, които са си разширили ноздрите от бъркане в носа и зяпане на монитора по цели дни- като че ли само тяхното мнение важи. Никога не запомням думите, които са ме накарали за миг да се почувствам окей с това, което правя. А нямам алтернатива. И по диплома, и по природа съм човек на думите. Какво ще правя, ако спра, защото they talk shit about me.

Бъди разкрепостена, но не вулгарна.
Опитна, но премерена.
Луда, но не патологично.
Умна, но не пред мъжка аудитория.
Оригинална, но само с чужди лафове.

И това идва от коментатори, които се хващат за една дума, не знаят какво е контекст, не могат да напишат едно изречение без 13 правописни грешки в него и очевидно са безделници, които само си чешат комплексите върху хора, които не познават дори бегло.

Мечтая за деня, в който писането ще се възприема само като писане. Когато езикът ще е по-силен от случката.

Мечтая за деня, в който хората няма да лепват върху своите текстове етикет "литература", още по-малко "изкуство".

Мечтая си също авторът и текстът да не се отъждествяват на 100%. Текстът често е просто продължение на личността, той притежава свойствата, които авторът пожелае да им даде. За тази цел има хора, които пишат и хора, които не пишат. Първите могат да разтягат реалността като ластик и да правят с нея каквото си искат, вторите нямат нужда да го правят. НЯМА ТРЕТИ.

Трудно е писането да не ми липсва, но би било суперудобно да дойде такъв момент. Засега, ако се лиша от него, ще остана без кожа. Сериозно.

11 коментара:

Baby каза...

1. "Мечтая си също авторът и текстът да не се отъждествяват на 100%." и "Мечтая за деня, в който писането ще се възприема само като писане";
2. "Първите могат да разтягат реалността като ластик и да правят с нея каквото си искат"

-> И аз си мечтая за първото, ама на! Всеки се хваща за някоя дума, която си е харесал, или от написаното правят буквалистични заключения за моята особа (както в последната ми публикация). |-( Разбирам те, чудесно! ... Знаеш как е - "Sad But True"! Иначе моят език е по-силен от случките, които ми се случват, или пък е точно толкова силен, просто за мен случките се случват по този (силен), невидим за другите начин. ;-)
/За второто -> ^^!/

Baby каза...

Брех, последните 4 публикации голямо мълчание настана в тоя блог... кънти ми гласа и само ехото се чува! :-Х :-|

Petroni каза...

Текстът често е просто продължение на личността, той притежава свойствата, които авторът пожелае да им даде.

Не, текстът преди да излезе на бял свят(сиреч да могат и други да го четат) е това което авторът иска да вложи.Появили се макар и в такава медия като блог, вече е това което читателите виждат в него.Това което могат и искат.Точка.
Всякакви ридания от рода на - ама аз това исках да кажа, аз онова - не струват.Да си го казал.
Авторът е искал да каже това което е могъл да накара да раберат.Искал е да каже това което е казал, не това което е искал.
Имаш целият арсенал от думи на всички езици + html(като бонус) за да го направиш. М/у другото и Шекспир го е имал, и Шели и кой ли не.Такива дето само с две изречения или строфи те карат да потръпваш.
Когат обаче се удавиш в метафори, и не използваш конкретности(пък били те лирични герои или просто случайни спамъри) тогава най нормалното нещо е да си загинеш неразбран.Пък било то и от "любоф".
НЯМА ТРЕТИ. -пак греда! Има трети, това е този който те чете.Това явно и те кара да подсkачаш ядовито.Не мислейки (за)/не определяйки третият.И отново си на купчината от неразбрани.
И това идва от коментатори, които се хващат за една дума, не знаят какво е контекст, не могат да напишат едно изречение без 13 правописни грешки в него и очевидно са безделници, които само си чешат комплексите върху хора, които не познават дори бегло.

Нима си сънувала, че само светилата и големите умове (който иначе си седят в храстите и гледат сеир) ще те коментират и четат?
Интернет гъмжи от безделници, също както и храсталаците от анонимни големи умове.

Предполагам, че това писание няма да види бял свят, но не и това е целта.То е за тебе.Сега може да се възползваш от арсенала който ти дава блогър с всички сили ;)

Тея Дия каза...

Подобни съвети приемах от преподавателите си по литература в университета. Благодаря много, но няма нужда.
Мислиш ли, че твоето мнение е меродавно и като кажеш "точка" твоят читател( в случая- аз)ще го възприеме като "точка"? Нали уж аз ще разбера от текста това, което АЗ виждам в него? :))))

Струва ми се, че ако не си съгласен с нещо, просто не го четеш или не му обръщаш толкова внимание, колкото си му обърнал ти, Petroni. Това не е форум и не сме се събрали на дебат.

Благодаря за усилието да ми обясниш как стоят нещата! :)))

Сърдечни поздрави!

Baby каза...

Много приказки, много нещо! :-D Аз ще кажа само, че "читателите" невинаги (даже в булшинството от случаите), нищо не разбират, или си правят грешни заключения... или какво ли още не. Не всяко писане е "за всеки". А бе препоръчвам ти, Petroni, да прочетеш колкото се може повече за течението "символизъм", за авторите, които принадлежат към него, за произведенията и за цялата философия. Пък и ако така исторически се обогатиш по темата, всичко това тук ще бъде излишно! ;-)

Тея Дия каза...

Baby, мисля, че Petroni е един от хората, които са напълно наясно и със символизъм, и с много други течения. Лошото е, че и аз съм наясно и някак не ми стои убедително.

Vladislav каза...

I aint a playa hata,
I just hate playas who play too much.

Вл.

Тея Дия каза...

Владооо :)))) Минавай по-често.:)

E.T. каза...

Ще се посъберат малко нагъсто изказванията на английски, но сега мъча един превод на Сашо Секулов от български на английски и така ми тече мисълта:

Seems to me that Petroni is belaboring some rather obvious points you already made :)

Тея Дия каза...

Seems to me that some people like the sound of their own thoughts but I don`t mind them talking (sh*t). Express is the new impress. lol

Емо, понякога си мисля, че не е трябвало да внимавам толкова при Зелма и Шурбанов... Сега просто не мога да си изкарам някои неща от главата..

E.T. каза...

Часовете при Зелма и Шурбанов ми бяха сред най-интересните неща в университета :)