Тъй като живея в центъра на нелепото и съседите
се приспиват с чакърдъкова, и кучетата лаят,
и всички са гладни при пълнолуние,
нека поне ти кажа, че ноември би бил по-търпим,
aко сме заедно, макар и настръхнали от сезонния
хлад.
Събрала съм си чантата, за да дойда да те
прибера от мястото, което те открадна от мен
и съм си наточила ноктите в килима, ако се наложи-
мога да стана по-зла от обичайното.
Много ми се носи червен макинтош, но за него
трябват и дъждовни капки, и подслон-
все си пожелавам непрактични работи
като плетено цвете, теб и мул мариниер, когато не им е
сезонът.
На зимата й отиват бели стихове, ямби, хореи,
гирлянди от гланцово блокче, отиваме й ние, но изглежда
пак ще пием вино поотделно и ще си топлим
поотделно краката. Само мислите ни ще
могат да се целуват предпразнично.
Честит край на ноември от мен.
10 коментара:
Какво ти става?Ти мислиш че това е края!Саммо довчера ме уверяваше че ще чакам и ще дойде време когато няма да има прегради.Когато тъгнах ме върна.Ти играеш ли си с мен ?Какво сърце имаш...и дали изобщо си държал на нас...Мислиш че като минат няколко месеца в труд и хладни отношения и напролет ще подскоча ,защото ми се обръща внимание и ще си играем на иди ми, доди ми.Това не ми е в стила.Казах -има много в мен, но не е игра.И не е за подигравка.
.........
почакай ..търся ти хореи... и чаша чай и рошави коси.. закуска във легло и много много обич във неделя сутрин.. и даже къща като макинтош..с уютни стълби от дърво, където да не е студен Декември ;)
https://dl.dropbox.com/u/12373242/2986a.jpg
ех, Енгри.. :)
наистина. ех, Енгри.. :)
днес явно има нещо във въздуха... или е по вина на луната...
но не убивай никого и нищо и най-вече блога, защото... знаеш - вече си го казвал, когато аз бях напът да сторя същото с моя
бад поинт хлапе.
Само инстинкт за самосъхранение.
Аз мога по-хубава къща да ти направя! Хем съм толкова в началото! :-D :-P
Публикуване на коментар