Началото на края

20.11.10


Тъй като живея в центъра на нелепото и съседите
се приспиват с чакърдъкова, и кучетата лаят,
и всички са гладни при пълнолуние,
нека поне ти кажа, че ноември би бил по-търпим,
aко сме заедно, макар и настръхнали от сезонния
хлад.
Събрала съм си чантата, за да дойда да те
прибера от мястото, което те открадна от мен
и съм си наточила ноктите в килима, ако се наложи-
мога да стана по-зла от обичайното.
Много ми се носи червен макинтош, но за него
трябват и дъждовни капки, и подслон-
все си пожелавам непрактични работи
като плетено цвете, теб и мул мариниер, когато не им е
сезонът.
На зимата й отиват бели стихове, ямби, хореи,
гирлянди от гланцово блокче, отиваме й ние, но изглежда
пак ще пием вино поотделно и ще си топлим
поотделно краката. Само мислите ни ще
могат да се целуват предпразнично.
Честит край на ноември от мен.