2.11.10

Искам да те видя по
слънчеви поляни и по мирис
на кафе при изгрев.
После искам да се пъхнем заедно
под завивките на
топломеката ни вечер
и да изядем остатъците от
избухналите ни сърца.
Може ли да сложа длан върху
живота ти и да го запазя
вътре в себе си и да го
разгарям с въглени от мен?
Преглъщам вишневите ти
целувки и те качвам на пиедестали,
защото по неведоми причини
винаги обичам по-недостижимото.

3 коментара:

Baby каза...

Ооо, влиза ми в любимите! Това наистина много ми приляга на сърцето! ;-) ^^

Славчо каза...

че кой не обича вишневи целувки и недостижими неща :)

Славчо каза...

даже бих казал кой може да живее без тях