Четвъртият филм

27.11.10

Не съм предполагала, че ще пиша разплакана, а вътрешно, един по един, всичките ми органи ще развяват бяло знаме.

Последните три филма, които гледах започваха с нечии бели тела, потопени във вода. Хора се давеха- някои умираха, други сънуваха, трети се прераждаха. Във водата се отмива денят. В последните три филма.

Не съм мислила, че за някои истини все пак идва време, за което е нужно много време, но все пак идва с подобаващата доза лайна. Сънищата ми напоследък ми пращаха сигнали, че нещо е тръгнало по пътя си надолу, но не ми изнасяше да ги тълкувам. Не можеш да си предречеш разрив, нали, Джъб, разрив.

Истината e, че ще има много пъти, в които ще се давя, сама. Т'ва не е проблем, щото аз се давя много прилично, без да пръскам, без да се размазвам на дъното- не създавам на никого грижи.

И сега ще заспя сама, и утре, не и в четвъртък. Но в другия понеделник-отново. И в по-другия. Дани каза, че момичетата, стоящи пред компютъра по цял ден, развивали "зло лице". Започвам усилено да работя по "злото" си лице. Мониторът ми е огледален и виждам как то става все по-зло. По-недоволно и по-нещастно.

Направена съм непримирима.