Тайна

3.11.10


Хайде да си представим, че с теб правим таен секс. Забранен. Защото аз не те познавам, още по-очевидно е, че ти не познаваш мен. Тайният секс става по-таен с времето. Става още по-забранен. Да пробваме да не казваме нищо, защото единственото, което бихме могли да си кажем е първото обичамте и то да развали всичко. Няма да говорим, само ще натискаме спусъците на ултравиолетовата ни похот, тя ще гърми, ще има заря на закрито. Ще поръчаме чело да отмерва съспенса, да маркира забранените реки, по който потичаме. Ще стискаме очи от страх да не загубим тайната, раменете ми ще те поканят в най-златистото място, ръцете ти ще намерят пътя към всички наслади, и ще мълчим, ще мълчим, ще мълчим, за да не знае никой колко много ни се вика, колко ни се трепери, как това е последно, повече няма, сериозно, завинаги остава си тайна.
Ще ми дадеш ли цигара?