На В.

23.11.10


Нарекох всичките си лоши настроения на теб и мадленалгафари не може да ме измъкне от бозата, в която сама нагазвам. Ти си ми причината, о, каква отговорност (!),
да разтреперваш филмите в главата ми и да ме събличаш, когато ми е
най-студено. Познавам всичките ти погледи и не ги познавам,
плувам най-добре в мускуса на кожата на врата ти
и се обесвам триумфално на брадата ти,
щото ме кефи, разбираш ли, да съм
обезумяла по липсата ти и да
те обичам наопаки, напук,
наобратно, в насрещното,
да реанимирам с челни
удари в сърцето ти.
В теб се изтичам
капка по капка
бавно
кап
кап
к
а
п