искам да си ходя

16.11.10


Няма ме. Отидох си. От мен си тръгнах и се върнах на най-правилното място. При него. Защото той не пита защо косата ми днес стърчи, защо съм с молив, а не с очна линия, защо сутиенът ми не е в същия цвят като бикините, защо ям кроасан с шоколад след като мразя. Той не ми задава въпроси, чиито отговори не зная или поне така се преструвам. Мога да си отивам от себе си безброй пъти и той винаги ме приютява. Как да не изпитвам седем килотона любов, след като той е мястото, на което предпочитам да бъда.

Искам по-често да си ходя.