Импресии

12.11.10

Най-после мога да си отдъхна! снууз след хедбенг

Въздухът ми беше малко тия дни. Написах нещо, което ще разстрои много хора, но честно казано се надявам това да се случи.

Свободата на словото срещу свободата на изказване на мнение там, където не е пожелано. Свободата сакс, такъв е животът. К'во да правим.

Не си доволен, не си такъв, какъвто искаш, не си това, което можеш, не си свободен, защото си прекалено свободен. А аз имам ножица-трепач, най-острата ножица, най-опасният звяр, и с нея мога да режа каквото поискам. Понеже някой трябва да се справи с прекалено дългите неща. И връзки. И развръзки. С ножица по-бърза от езика ми. Идвам да поставя ред във себе си. Ред, RED... read? Погалвам се отвътре преди да се порежа. Дислексията е в очите, после в ума. Cut без Paste.

Shit!

...ще има за всички.

снимка: Дете, паднало върху ножица и оживяло. Няма страшно, ще оживеете и вие.

4 коментара:

Baby каза...

Е, не е засегнато нищо фатално, за това е оцеляло! ... Но снимката е трепач! :-Р
Пък иначе усетих тънката ирония и не само, а съм и наясно с подтекстааа! Хаха, колко се радвам, че не спамя! :-))) ;-)

Baby каза...

Ааа, и туй едно "протестирам" не е мое! :-D

Тея Дия каза...

Нека си протестират, малчо. Значи се чете. Хх :))

An AngrY Kid каза...

свобода и живот..уникалната оксиморонна двойка.., която дава някакъв перверзен смисъл на надеждата, която пък едва появила се, обезсмисля първите две още веднъж..;)