Декларация за независимост

9.11.10


Изпробвам си търсачката с думата бебе. Връща ме назад в стари мои текстове, спомням си какво е натискало спусъка на определени думички. Утре е 10 ноември. Вдигни очи, виж този свят. Животът днес върви напред, а не назад. Принципно пея добре, бих могла да си изпея някаква такава своеобразна демокрация от старите работи. Но пък си имам причина и точно на 10 ноември да не мога да го направя. Може би на 11.

Бих могла да задавам търсене с цели изречения. Така лесно бих направила книга по ключови думи. Но книгата трябва да е повече за хората, не за мен, а аз пиша за себе си. Няма да стане писател от мен. I suck at being people-oriented.

Искам да разбера какъв цвят е аурата ми. Сигурно така ще разбера нещо много важно за себе си. Искам да знам и какъв звук издава вятъра, когато влиза в косата ми. И какво изпитва дъждът, когато каца на скулите ми. Сигурно ще разбера много неща.

Няма търсачка на света, която да ми даде някои отговори. Не вярвам в dislike бутоните, не натрапвам правописни грешки никому, усещам кога може и кога не. А вие?

4 коментара:

Baby каза...

И аз не натрапвам правописни грешки! И пиша за себе си! И все пак съм си писател, напоследък отнесох много комплименти за едни или други мои писнаия от всякакво естествео и жанр, а и преди винаги съм отнасяла! ;-)
Търсачката на света (за нещата, за които не съществува такава), съм аз! ^^ Аз съм Търсачка! ... Хубава песен! :-))) И аз пея добре, може някой път да отидем на караоке, обичам дуети! ;-) Ще го обсъдим в сладкарничката! :-Р

Славчо каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Славчо каза...

А кой е като капките на предното стъкло? Малки.
В косата, по боята.
Редуват се да ги целуват светлините. Свалки
Усмихват се, отвръщат.
Опасно закръглени от скоростта. Детайлни
Танцуваме
Чистачките се втурват да ги изритат от там защото
“Последни поръчки, че в чет’ри затваряме!”



"ние" не. Предпочитаме да ни забършат с ръка от челото, от колкото да се стичаме сами досадно. Нищо лично с/у гравитацията. Нищо лично

Славчо каза...

Сега се сетих ти си била на 4 години.Детската градина.Интересно как я виждаш тази дата освен като песен.:)
Аз помня някви еуфорични митинги, и как всички мислеха че България ще стане един голям кореком.
А всъщност ни дадоха възможност, да разберем, какви телета сме.