Декларация за независимост

9.11.10


Изпробвам си търсачката с думата бебе. Връща ме назад в стари мои текстове, спомням си какво е натискало спусъка на определени думички. Утре е 10 ноември. Вдигни очи, виж този свят. Животът днес върви напред, а не назад. Принципно пея добре, бих могла да си изпея някаква такава своеобразна демокрация от старите работи. Но пък си имам причина и точно на 10 ноември да не мога да го направя. Може би на 11.

Бих могла да задавам търсене с цели изречения. Така лесно бих направила книга по ключови думи. Но книгата трябва да е повече за хората, не за мен, а аз пиша за себе си. Няма да стане писател от мен. I suck at being people-oriented.

Искам да разбера какъв цвят е аурата ми. Сигурно така ще разбера нещо много важно за себе си. Искам да знам и какъв звук издава вятъра, когато влиза в косата ми. И какво изпитва дъждът, когато каца на скулите ми. Сигурно ще разбера много неща.

Няма търсачка на света, която да ми даде някои отговори. Не вярвам в dislike бутоните, не натрапвам правописни грешки никому, усещам кога може и кога не. А вие?