Първи стъпки

8.11.10


Харесах си гора за декемврийското ми приключение. С рекичка, пътеки и английски мъгли. Ах, мъгли! Намерих си гора, имам си ловец, очаквам да бъда хваната.

Искам да се похваля. Доверието ми вече почна да ходи. Беззъбото пеленаче, което се хранеше само със съмнения година и малко, вече стои само на крачетата си, няма нужда от постоянни упражнения, за да бъде стабилно. Защото разбра, че присъствието не е задължително две ръце, които те стискат, а е усещането за заедност. Лесно е да имаш Вяра, защото знаеш, че ще ти се случва точно това, което правиш да ти се случва. Или е обратното?