тик-так-тик-так

6.11.10


... и времето е единственото, което ми е останало. Късам листенцата му и играя на обича ме-не ме обича. Издухах толкова много свещи, пожелах си толкова много желания и вече нямам нужда от никакво време, защото и без това ме притиска в стената. Всичко оправдавам с времето, а то за мене нещо прави ли?

Сега играем някаква игра за трима-аз, времето и Той- игра, в която миналото е продадено отдавна, бъдещето е залог, а сегашното е никога днес, а по-скоро скоро.

Искам да играем само двама.