Логика

4.11.10


Вече не се противя за това, че нямам по-дълги крака. Така никога няма да мога да тичам по-бързо от теб и да отивам по-далече от твоята орбита. Всичко има смисъл: толкова съм висока, за да мога да се надигам на пръсти като в черно-бял филм, когато те целувам. Толкова съм малка, за да могат всичките ти ризи да ми стоят като клише от розов роман- огромни, парашути, с които кацам право в теб. И очите ми са толкова кафеви, че да казваш винаги как си влюбен в контраста им с твоите. Така и аз полека заобичвам себе си.