Логика

4.11.10


Вече не се противя за това, че нямам по-дълги крака. Така никога няма да мога да тичам по-бързо от теб и да отивам по-далече от твоята орбита. Всичко има смисъл: толкова съм висока, за да мога да се надигам на пръсти като в черно-бял филм, когато те целувам. Толкова съм малка, за да могат всичките ти ризи да ми стоят като клише от розов роман- огромни, парашути, с които кацам право в теб. И очите ми са толкова кафеви, че да казваш винаги как си влюбен в контраста им с твоите. Така и аз полека заобичвам себе си.

5 коментара:

Славчо каза...

ако можех да се скрия зад твоите мигли
от слънцето на тъмно в тези тихи черни лимузини
да остана малко там при теб
щях да бъда вътре песъчинка
до сълзи раздразнително парченце кварц
откъртено от взрив и разнасяно с метли и вятър
сълзите като санитари ще ме влачат към вратата
и да крещят в ушите ми да тръгвам, че аз по принцип съм на работа
и ставам доста рано сутринта
абсолютно мокър

Baby каза...

Еййй! Този път си чудесна (както винаги, всъщност)! Много ме усмихна с детайлите! ;-) ^^

Тея Дия каза...

ОМГ!!!!!!!!!!! Егати готиното!

Славчо каза...

на Ghostdog винаги може да се разчита.. :)

Анонимен каза...

Препрочитам, препрочитам... и без да усетя, вече два или три пъти натискам "вълнуващ"... Толкова силно желая да кажа почти същото на някой, тъжното е, че той не би искал да го чуе...