Огън

1.11.10

Verdict first, sentence afterwards.

Обвинен си, че забравяш за всичките ми носни кърпички, смачкани на сополива топка и захвърлени небрежно по земята. А можеха да бъдат приятно неупотребени... Сега обаче ще си спретна мавзолей на мокрите очи, бих могла да ползвам кърпичките за хартиени цветя в ялова градина. Ето тази, уважаеми гости, е от онзи път, когато той ме смъмри, че разголвам себе си излишно. А онази в далечния ъгъл е за пътите, в които не е вярвал, че освен сърцето ми е взел и дробовете, и очите, и ръцете, и всичко. Когато претрупам музейното гробище с бели намачкани спомени, той ще дойде и ще ги подпали. Прах при прахта. Така най-лесно се забравя.