Noli me tangere

1.10.10


Извинявай. Не разбрах.
Отряза пъпната връв на
цялото измислено спокойствие,
стените му от шперплат,
панелното му тяло.

Наистина ли като духнеш
и събаряш къщи? До основи.
Не си ли мериш силата,
когато отключваш врати, а всъщност
разбиваш ключалки?

Не разбрах. Извинявай.
Ти си любимият ми уред за мъчения и
чинно предлагам главата си
като Ан Болейн пред гилотината.
След всяка присъда съм все по-обичаща.

8 коментара:

Yoana каза...

Велико!

Лилия каза...

Какво пак оплесках?Не е лично.Извинявай.По повод на какво е въпроса?

Лилия каза...

Кажи за какво става дума-само не се тревожи!Моля-сигурно е недоглеждане.Моя е вината.

Тея Дия каза...

Въпросът е финалът на един сонет на Сър Томас Уайът, който се смята, че е посветил на Ан Болейн. От там идва и връзката. Ама не ми е хубаво да си обяснявам 'нещата', наистина. Почти като на лекция по литература се чувствам.:)Нека всеки ги тълкува по свой вкус, така е много ограничаващо.

Славчо каза...

"Нека всеки ги тълкува по свой вкус"

Как успя да рабереш какво мисля?

Тея Дия каза...

Не ме мъчи, Славчо.:) Изпитвам неистово затруднение да обличам нещата си в логика. Фокусът им не съм аз, не съм аз.

Славчо каза...

Не бе каква логика.:) не искам нищо да ми обясняваш.Просто няколко пъти тука, виждам изпърхали мисли от главата ми..
Ако има нещо извинявай

Тея Дия каза...

Не, не...явно не съм отвикнала от академичните си навици да обяснявам и да анализирам...