I`m my own butter

21.10.10

Месец след последната съвършено кръгла луна, която, забележете, отново беше под знака на Овен, пак заставам тук, вперила поглед към това, което очаквам от себе си. И кабернето пак е до мен.

В брилянтния Cracks изумителната, богоподобната Ева Грийн казва, че няма нищо по-важно на този свят от желанието. Разбира се, че няма, защото усетих болезнения му ритник не толкова отдавна. Не без помощта на мъжете в живота ми, не без вълнолома, който си построих в лицето на мъжа до себе си. Желанието ме е вкарвало в уайлдовски сюжети, карало ме е да стоя чисто гола насред нищото само с цигара в устата и никаква представа къде са бикините ми, насочвало ме е към правилните книги и правилните хора. И колкото и порядъчно да живея, желанието винаги ме води към това, което е писано да ми се случи.

Желание е например да продължаваш да пишеш, въпреки челните удари, които понасяш- в мъжа си, в хората, които те четат и те ненавиждат, в хората, които те четат и ти завиждат.
Желание е силата на волята, която проявяваш, за да можеш да кажеш довиждане на когото трябва, само за да се съхраниш.
Желание е да намираш все повече нови и прекрасни неща там, където другите си въобразяват, че всичко е изтляло.
Желание е да искаш да имаш дете, когато най-много харесваш тялото си и когато виждаш в него нещо повече от красиви извивки.

Защо беснях толкова много срещу това, което не получавам, като имам най-мощния генератор на желания. Аз имам себе си. И както казва Уитман: I celebrate myself and sing myself.