Един мъж не се обяснява в любов

22.10.10


Толкова се гордееш със себе си, толкова си пълна със своите сокове, толкова доволно облизваш капките от моето его, което се е разтекло по брадичката ти. Симетрията ти е нарушена от неравните ти изблици, от меланхолията в кръглите очи и чупката на веждите. Ти си напълно луда, не си от тук, не знаеш за метежа, който причиняваш с твоето довиждане, с твоето излизам. Направо се страхувам, че може да сбъднеш някой от сънищата си в живота си с мен, че може изведнъж да се окажа в картина на Дали или завъртулка на Гауди, някакъв детайл от сложна композиция, която всеки разбира неправилно. Че може изведнъж да намразиш Шопен и Чайковски и да заслушаш Вагнер и цялата да станеш армия карфици, полк от острокраки оловни войници, които да щъкат из моята нервна система. Не си нормална, не си романтична, не си предвидима, не си логична, не си пряма, не си директна, баси острият завой се оказа. Полусъединител, спирачка, освобождавам от скорост и БАМ! във стената!

2 коментара:

Славчо каза...

ти пък за какво протестираш?
Аз протестирам с/у това че ако сизаврънкулканаГауди те страх от неразбиране
Какво по хубаво.
Не че лудите не страдат от същото де.Имаше едно изказване на С.Дали в тази връзка сещате се. Да не го цицитирам че стаам банален

Славчо каза...

:) (забравих си усмивката )