Бърбън

2.10.10

Блести ми медта във брадата ти. Не виждам нищо, заслепена,
със зеници колкото винилови плочи, пак опипвам
плаващите пясъци преди да скоча в тях. Възхитена.
Мъглите ти са най-любимото ми време,
те нямат влага, нямат студ, протягам се и стисвам
млечната им гъстота и мириса на силвър боро.
Прасците ти са география, релеф и барселона,
страната на изгряващото слънце, моите единствени
кумири. Те са ми кабалата и сутрешната ми молитва.
Лепне ми гласът ти, стича се по върховете ми
и после кипва, шурва като залп от вино,
този бас се пише с главни букви.
Боли ме всичко от теб, цигарите ми
свършват преждевременно като мен, когато
съм в тебе. Подай ми чаша от себе си. Чисто.
">