Заглавие

15.10.10

Някои хора ми пробутват своя антиматериализъм, но също пушат цигари, пръскат се с парфюм, носят портмонета, пълнят ги с пари и обличат дрехи, които принципно се купуват. Как мога да повярвам, че това е само временното им аз и след края на материалното ги очаква вечност само по душа. Трудно вярвам в тези работи. Защо ни е да отричаме, че сме това, което всъщност сме- дух, тяло, тралала, каквото е такова, пропорцията не винаги е задоволителна. Съседката ми е пълна кукувица, крещи от 1 (една) цяла година по телефона за покупко-продажбата на апартамента си, аз я чувам предоволно, макар да не съм в нейната къща, знам й животеца, знам й проблемите с щерката, знам, че е злобна кокошка, защото ако не беше, нямаше гласът й да се извисява в целия блок 24/7. Съседът от другата страна е гаден чичка с косми навсякъде, но не това е най-ужасяващото- той храчи като змей сутрин рано, между 7 и 8, по десетина минути, носи бял потник и прилича на морж. Половината ми познати във фейсбук гледат виртуални жи'отни, копа'т градинки, разменят си чукове и гайки и публикуват снимки на новородените си отрочета (повечето, от които с еднакви имена).

Животът бъка от оригиналност. И когато някой твърди, че е по-възвишен от другия, това някак не ми стои достоверно. Как някой ще ми докаже, че душата му е нещо по от тази на съседката, на мляскащите хора в градския, на ....

Развих непоносимост към римите. Отблъскват ме тотално. Не знаех, че римите ме дразнят, преди да заживея хаотично. Виждам всичката грозота и свикнах с нея. НЕ МОГА БЕЗ НЕЯ. Грозотата не се римува, това да не ви е класицизмът, да не ви е Поуп, да не ви е героичният куплет! Душата днес диша на пресекулки, тя не е Мис Свят, тя е баба със силикон, тя е черната и русата златка, нарицателната златка, златка златното момиче, оу май фрийкин год! Тя няма паралел в никоя действителност, не се римува, сонетите умряха в Ренесанса.

Искам си белия стих. По-чисто от бялото няма.

6 коментара:

Славчо каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Славчо каза...

не е "достоверно" някой да е по духовно възвисен само защото ходи на театър, или чете книги.
По скоро е нужно да се види какъв живот води, кои са идолите му.Как и дали храни с друго освен с кифтета и салата.В тази връзка чалгата е също вид храна за душата и вид култура.
Тука една Фучеджиева (примерно;) ) би размахала злобно брадва в защита на "истинската" култура - хаха..
Това че някой не спазва общоприетите норми за културност, все още не доказва че душата му е закърняла.Учудвал съм се колко "богата душевност" имат хора със на пръв поглед недуховно поведение.
"Защо ни е да отричаме, че сме това, което всъщност сме- дух, тяло, тралала, каквото е такова, пропорцията не винаги е задоволителна"
-много добро попадение :)
За пушенето на цигари не съм много съгласен че е материалиско само.Поне за тези които изпитват удоволствие от него, а не им е навик.
Все едно да кажеш че наркоманите са материалисти, защото както и да го погледнем си е вид наркомания.
Горозотата може да не се римува но е насъщна.Какво бил белият лист без мацаниците на проф.Вучков? Какво би било агнето без вълкът? Или водата без жаждата?
Между другото това е смешна позиция която все ми се струва че главно поетите по нашите географски ширини периодически ги налазва като някаква прокоба - "липса на душевност, липса на култ и преклонение (едвали не) към културата и т.н."
Дано не страдаш и ти от този комплекс, прекрасна Тея :)

Тея Дия каза...

Именно към голяма част от поетите се бунтувам. Много е нагло и цинично. И Милена понякога пише в този дух, но аз я харесвам от лингвистична гледна точка, не (винаги) от идеологическа.
И цигари пуша, 'щото ме кефи.
Съгласна съм с всичко, което казваш.

Weebs каза...

Всички тези антиматериалистични теории и пропаганди са абсолютни и неоспорими глупости. На тези, възвишени и превъзхождащи останалите хора, уповаващи се на вярата в една сюрреалистична Вечност, бих могла да кажа само, че вярата в нея обезмисля действията и съществуването ни тук и сега.
Have a nice day ^_^

Baby каза...

Хаха, ех тия съседи! :-D И аз ги имам едни... добре, че голяяяма част от тях не ги познавам, а тези, които познавам - знам много малко за тях. Така искам, така съм доволна. Не съм стадно животно. Не обичам външно натресените общества и колективи като класове, групи, блокови съседства... Обичам да си намирам сама хората, да се откриваме по интереси и т.н.
Колкото до тези "поети" (те не са само поетите, де), които плямпат за какво ли не - мразя лицемерието и позьорщината, и прокламирането от страна на някакви психясали старчоци, които са душевно/психично/мозъчно ограничени, а също и лозунгите, и пропагандите.
И към римите и аз от доста време съм охладняла... Пък такава красота откривам в белите стихове, хем че текстовете ми за песни и те са такива! ^^ ;-)

lenival каза...

Попиля ме от смях с описанието на чичкото с белия потник! Така искренно се смях, че съквартирантката ми дойде да провери защо вдигам такъв шум...

Поздрави за интересно водения блог. Много приятен, особенно ироничен стил имаш. :")