Ритуален кръг

30.10.10

Вземаш една чаша, пълна догоре с каберне и очертаваш винено-червен кръг около себе си. Да те пази от всякакви намеци за реалност. Така е по-добре. Влизаш в кръга гола, защото тялото е най-уместната метафора за всичко, което ти се случва извън него.

Голотата е млечна, с прасковен мъх и действа триизмерно. Така трябва.
Влизаш в кръга и си пожелаваш нарязаните ризи на мъжа, който ти тече венозно.
Ризите са апотеозът на тестостерона, мъжеството с огладени краища, антифеминистки решения.
Нарязваш, за да можеш да ги зашиеш наново, да видиш как точно става напасването на парчетата. Ще си надупчиш ръцете с иглата, ще ти текне кръв и тя ще бъде кръвта-каберне, зачената в нощта на твоето недоволство.
Намираш най-тъпите ножове от кухнята и почваш да ги пробваш по собственото си търпило. Нормално е тук то да се къса, да вика, да моли за помощ, но идеята е да го калиш докато е току-що опарено. Така се запознаваш с чувствата.
После можеш да се правиш на Силвия Плат или Една Понтелие и да завършиш живота си така, че да влезеш в учебниците.
Другият вариант е просто да го оставиш да си гледа работата.