Страх от летене

17.10.10

Купих си еднопосочен билет към теб преди 7 години и през цялото време всичко се тресеше в зверски турболенции. Летях и падах едновременно. Стягах колана в пристъп на паника, в очакване на поредния лупинг, а после разглеждах съдържанието на сърцето си смляно и стъпкано в краката ми. Клатушках се към теб с настръхнали от страх гърди, от страх, че може да пропаднем завинаги, но техниката ти за оцеляване вече ми е ясна:

ти ме караш да искам да скоча в своята фобия, да искам атомите ми да се блъскат като на картинг, да треперя в очакване, да мисля, че там ще е краят. А всъщност летя, летя еднопосочно към рая.