Религии

15.10.10

Той е религиозен. Вечно се прекланя пред тялото ми, никога пред ума ми. Неговият олтар е утробата ми, където спира и хуква, спира и хуква, така продължава, не се уморява, не намира думи, с които да може да опише къде ми е началото, къде ми е краят. Той целува всичките ми икони, никога не им се моли, защото те така или иначе правят чудеса. Не богохулства, не ругае, само знае, че ако премине границата,

ще види че отвъд плътта ми има нещо, което с думи съм си татуирала, но няма форма, нито цвят. Нещото, което ме кара да търся нещата, които не мога да имам. Той се страхува, че отвори ли тялото на моята материя, из вътре ще бликне онова, което той знае, че имам. И тогава вече няма да е само ученик на моята религия. Тогава ще иска той да стане нея.
А казват, че божествата са едни и същи за всички.

6 коментара:

Лилия каза...

Тогава какъв е страхът?Толкова ли е невъзможно всичко?Та ние първо и преди всичко сме хора.Нима аз не искам същото.Страх от неизвестното?Аз съм открита, и не съм експериментатор.Държа на това което чувствам и говоря.Проблема е че аз не съм с много информация , но итова което зная ми подсказва че съм права и не се лъжа.

Slavena каза...

Охх, Тея.. това твоето не е реално!!!Какво им правиш на думите.. как ги подреждаш, за да звучат толкова на място и въпреки това толкова различно ?! =))) Страхотно ОТНОВО! =))))))))

Славчо каза...

Божествата са това което всеки вижда в тях, което иска да види.
Ще те разочаровам.Който и да е той, не може "да стане нея" тогава просто ще изчезне.
Не ти го пожелавам.. :)

Тея Дия каза...

О, аз ИЗОБЩО не си го пожелавам.:))

Baby каза...

Ауу, пак ме докара до аритмия... Красота! :-*

Geri каза...

:*