Религии

15.10.10

Той е религиозен. Вечно се прекланя пред тялото ми, никога пред ума ми. Неговият олтар е утробата ми, където спира и хуква, спира и хуква, така продължава, не се уморява, не намира думи, с които да може да опише къде ми е началото, къде ми е краят. Той целува всичките ми икони, никога не им се моли, защото те така или иначе правят чудеса. Не богохулства, не ругае, само знае, че ако премине границата,

ще види че отвъд плътта ми има нещо, което с думи съм си татуирала, но няма форма, нито цвят. Нещото, което ме кара да търся нещата, които не мога да имам. Той се страхува, че отвори ли тялото на моята материя, из вътре ще бликне онова, което той знае, че имам. И тогава вече няма да е само ученик на моята религия. Тогава ще иска той да стане нея.
А казват, че божествата са едни и същи за всички.