...и аз теб

28.10.10


Има дни, в които ставаш стъкленица и ме е страх, че ако поискам да си взема от магическите ти бонбони за стопяване на ледовете, може да те счупя и никога да не те видя отново.

Просто беше неопитна и любопитна.


Това не е просто, приятно сложно е. Нямам против да ми замирисва от време на време на стари парфюми, на цигари, изгасени във вино и на сълзи, но от това по-добро вдъхновение няма. Ретроспекциите ми напомнят колко друга съм била и колко по-чудесна съм с тебе.

Ти не пропускаш начин да ми напомняш. Аз не правя така.

А мислил ли си колко по-мъчително е само да си го представям, да си съчинявам. Липсата на припомняне не значи забравяне.

Съжалявам, че не съм от хората, които те разбират.

Не съжалявай. Те не са ми интересни. Практичният ти ум е моята вятърна мелница. Не зная с какво и за какво се боря. Прекрасно е да имам великан пред себе, толкова високо различен. Нямаш никакви заобиколки и маневри за спечелване на доротеи. Винаги показваш истини, само че на тях най-дълго ми отнема да повярвам.