Опит

16:09


Преди, в минали животи, бях просто котка, която още не беше паднала от седмия етаж.

Сега е друго.

Измервам пулса си със сеизмограф. Няма скала, която да ми се опре, всички земни пластове ми съдействат, когато трябва да впечатля небесата. Пръсвам се на хилядни от секундата, ставам алена, изпълвам, присъствам навсякъде, а един единствен може да ме събере в шепи и да подреди частиците от мен във себе си. И без да искам не влизам в категории, макар че толкова ми се удава, попадам само в неговите очертания, защото да принадлежиш може да е правилното чувство и да те прави по-свободен, отколкото гърмят нечии лозунги. Превърната съм в андрогин, а по-добрата ми половина е всъщност неговата съвършена цялост, хубаво е да си едно от две неизключващи се, от два полюса, които никога не си обръщат гръб.
Добивам смисъл, който знаем само ние двамата.

credits: Tyger /Songs of Innocence and Experience/ William Blake

You Might Also Like

5 коментара